Running in the wind - Millau bridge in Southern France

Millau Viaduct (French: Le Viaduc de Millau) is a cable-stayed bridge that spans the valley of the river Tarn near Millau in southern France. It is determined as one of the greatest engineering achievements of all the times and is known as "Structure that breaks all records".

By Stefan Krause, Germany - Self-photographed, CC BY-SA 3.0
https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=8990774

Here are some of them detailed in the official website:

• Length 2 460 m. - Two end spans of 204 m and six central spans of 342 m. (With a span of 342 m, the Eiffel Tower would fit sideways between two piers.);
• At the peak of construction, nearly 600 workers are worked on the site;
• he width of the deck is 32 m. - Equivalent to 17 people with their arms outstretched;
• Weight of the steel deck 36 000 t., or 5 100 African elephants;
• Maximum height 343 m., making it 19 metres higher than the Eiffel Tower.

More interesting facts you can learn on Le Viaduc de Millau

Designed by the French structural engineer Michel Virlogeux and British architect Norman Foster, it is the highest bridge in the world. It was formally inaugurated on 14 December 2004, and opened to traffic on 16 December. The Millau Viaduct is part of the A75-A71 autoroute axis from Paris to Béziers and Montpellier. (e.n. In 2012, Mexico opened the bridge "Baluarte"  who became the highest bridge in the world. The height is 403 meters, the length - 1124 m). 

Key information on the construction of the viaduct is freely available. Explore the 6,000 m² of the outdoor exhibition in the company of an Eiffage guide. (The Jardin des Explorateurs).

Created in 2007, the Course Eiffage du Viaduc de Millau has became an important event in the world of French running. The number of participants grow with each passing year thanks to the excellent media coverage of this unusual competition.

The race is held every year in the penultimate Sunday of May (e.n. 22.05.2016) on route length of 23 km and 700 m., control time 4 hours and following profile:

The French Ministry of Ecology and Transport is authorised with the closure of the motorway for 4 hours. Traffic is therefore stopped between 8am. and 12pm. Three cut-off times are also stipulated:

1. 11:00 am, 1st cut-off time: at the entrance to the motorway rest area, in line with the first refreshment stand (8.3 km)
2. 11:50 am, 2nd cut-off time: at the turnaround point on the Viaduct (12.8 km)
3. 12:15 am, 3rd cut-off time: at the A75 motorway exit (15.7 km)

They are calculated based on the start time of the 4th wave (9:30 am).
Runners who are unable to keep within the cut-off times will be taken to Millau in a shuttle bus.

The race is limited to 15,000 participants. Participants are divided into four main groups according to their capabilities.

• Elite group (red): 33 minutes for 10 km ot 1 hour 15 miutes for a half-marathon or 2 hours 30 minutes for a marathon
• Wace 1 (green): 1 hour 16 minutes to 1 hour 40 minutes for a half-marathon or 1 hour 21 minutes to 2 hour for the Course Eiffage
• Wave 2 (blue): 1 hour 41 minutes to 2 hours for half-marathon or 2 hours 01 minute to 2 hours 20 minutes for the Course Eiffage
• Wave 3 (purple): no performance required
• Wave 4 (yellow): no performance required

The map of the route is fun and unusual as the whole race. 

All runners describe their participation in the competition as "a sense of freedom – it is as if you are floating in the wind above a sea of greenery"

The town of Millau is located in a very special environment. Right in the heart of the park Grands Causses it is surrounded by mountains, limestone plateaus (Causses), lush green valleys and roaring rivers (Tarn, Jonte, Dourbie). It is no coincidence that the oldest 100km Ultra in France takes place right here, every last Saturday of September since 1972.
100 km de Millau is a freestyle competition, i.e. walking is permitted, with a time limit of 24 hours, and attracts about 1000 participants. The hard profile and the setting make it one of the most prestigious races of French Ultramarathon, dubbed "Mecca of 100km." There are two features. First, the route is completely paved road. Second, after the seventh kilometer, you can use un attendant on a bicycle.
On the same day is the start of the Marathon de Millau, so the first 42 kilometers are common to both distances.

Profile of the route. Part I - Marathon and Ultramarathon

Profile of the route. Part II - Ultramarathon

The fee for participation in Ultramarathon is €64 and for the Marathon - €39. They are valid for enrollment until 09/01/2016 for this year. The organizers observed very scrupulously the rules spelled out by the French Athletics Federation (F.F.A.) and every runner must submit a medical certificate during proces of registration, which is valid one year from the date of the race.

Out of the races, the small town of Millau offers many possibilities. The combination of 3,000 years of history and natural phenomena makes it attractive to tourists.
What to do in Millau, refer to France Voyage and Virtual Tourist

Postbank Business Run, 05/06/2016

For second year NOVACON took part in the biggest teambuilding in Bulgaria - Postbank Business Run, organized by Begach Running Club.

It’s a corporate relay race for teams of four runners. Every runner does 4 laps by 1 km each, a 16 km in total per team. 30% of entry fees is donated to a particular cause.

The event was held on 05.06.2016 with a record number of participants - 1020 or 255 teams.

With joint efforts we qualified in the Golden Mean - 131 place with a total time of 1:21:45.

All emotions and striving, the heat, the whole race in general was captured by Konstantin Stoyanov - Managing Partner in NOVACON Bulgaria.

Postbank Business Run 2016

За втора поредна година NOVACON участва в най-големия тийм билдинг в България - Postbank Business Run, организиран от Спортен клуб Бегач.

Това e състезание-щафета по бягане за отбори от фирми. Всеки отбор се състои от 4 души, всеки състезател бяга 4 обиколки по 1 км; общо 16 км на отбор, а 30% от таксите за участие се даряват за определена кауза.  

Събитието се проведе на 05.06.2016 с рекорден брой участници - 1020, или общо 255 отбора. 

С общи усилия се класирахме в Златната среда - 131 място с общо време 1:21:45.

Емоциите, усилията, жегата, въобще цялата надпревара улови с камерата си Константин Стоянов - управляващ съдружник в Новакон България.

Да бягаш с вятъра - мостът Мийо в Южна Франция

Виадуктът Мийо (на френски: Le Viaduc de Millau) е въжен мост, който обхваща долината на река Тарн в близост до Мийо, в южната част на Франция. Определен е като едно от най-големите инженерни постижения на всички времена и е известен като "структурата, която разбива всички рекорди".

By Stefan Krause, Germany - Self-photographed, CC BY-SA 3.0
https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=8990774

Ето и някои от тях, описани подробно в официалната му Интернет страница: 

• Дължината му е 2 460 м. - два крайни участъка от по 204м. и шест централни с дължина от по 342м. (Айфеловата кула би се вместила странично между тях). 
• В най-големия пик от строителството, на обекта са работили рамо до рамо 600 човека;
• Палубата на структурата е широка 32м. - колкото седемнадесет човека, застанали един до друг с разперени ръце;
• Теглото на стоманената палуба е 36 000 тона или колкото 5100 Африкански слона;
• Най-високата му част е 343м. или 19 метра повече от Айфеловата кула.

Още интересни факти можете да научите тук: Le Viaduc de Millau

Проектиран от френския инженер-конструктор Michel Virlogeux и британския архитект Norman Foster, той е най-високият мост в света. Официалното му откриване е на 14 декември 2004 г., а пътните платна са отворени за движение на 16 декември. Част е от магистралната ос A75-A71 от Париж до Безие и Монпелие. (б.р. През 2012 г. в  Мексико откриват моста "Baluarte" / „опора”, „бастион”/,  който става най-високият мост в света. Височината е 403 метра, дължината  1124 метра). 

Ключовата информация за строежа е общодостъпна. Създадено е изложение на открито с площ от 6000 кв.м. (The Jardin des Explorateurs) и гид от самата строителна компания Ефаж (Eiffage du Viaduc de Millau) ще ви разведе и покаже и най-малката подробност срещу скромната сума от 6 евро. 

През 2007 консорциумът Ефаж организира провеждането на състезание по бягане - Course Eiffage du Viaduc de Millau, което се превръща в едно от най-важните събития в света на бягането във Франция. С всяка изминала година броят на участниците расте, благодарение на отличното медийно отразяване на това необичайно състезание. 

Провежда се всяка година в предпоследната неделя на месец Май (б.р.22.05.2016г.) по трасе с дължина 23 километра и 700 метра, контролно време 4 часа и следният профил:

Движението на моторни превозни средства по моста се спира за 4 часа - от 08:00 до 12:00, като в това време е включено и почистването на пътните платна, затова и правилата на състезанието са много строги.

Ограничено е до 15000 участника. Таксата за първите 2000 записани е в размер на 29 евро. Предлагат намаления за групи над 20 човека и за студенти (срещу представяне на студентска карта).

Участниците са разделени в четири основни групи според възможностите им.

• В червената, елитна група, са бегачите, завършващи маратонската дистанция за 2 часа и 30 минути. 
• В зелената са бегачите, които покриват полумаратон за 1 час и 40 минути или са завършили предишно издание на Course Eiffage до два часа. 
• В синята - покриващи полумаратон до 2 часа или са завършили предишно издание на Course Eiffage до 2 часа и 20 минути. 
• За простосмъртните бегачи, като мен, има още две групи - лилава и жълта. 

Стартът е точно в 09:00ч. и през десет минути за всяка следваща група.

Във връзка с ограниченото време са предвидени и три контроли. До първия подкрепителен пункт на километър 8,300 трябва да стигнете до 11:00ч.; в 11:50ч. трябва да сте на километър 12,800км. (обръщалото на виадукта) и в 12:15ч. на изхода на магистрала A75, километър 15,700. Контролните времена са калкулирани на базата на старта на четвъртата група в 09:30ч. Всеки, който не успее да се включи във времето бива извозван до финала със специално бусче.

Картата на трасето е забавна и необичайна като цялото състезание. 

Бегачите описват участието си в това състезание като "истинска свобода", "сякаш плаваш във вятъра над море от зеленина".

Градчето Мийо се намира в една много специална природна среда. Точно в сърцето на природен парк Grands Causses, то е заобиколено от планини, варовикови плата, тучни зелени долини и ревящи реки (Tarn, Jonte, Dourbie). Не е случайно, че най-старата Ултра на 100км. във Франция се провежда именно тук, всяка последна събота на Септември от 1972г. насам.
100 km de Millau е фристайл състезание, т.е. ходенето е позволено, с контролно време 24 часа и привличащо около 1000 участници. Трудният му профил го прави едно от най-престижните състезания в програмата на френските ултрамаратони. Наричат го още Меката на 100км. Има две особености. Първо, трасето е изцяло по асфалтиран път. Второ, след седмия километър можете да ползвате пейсър на велосипед. Разположени са 20 подкрепителни пункта, които са предвидени и за пейсърите.
В същия ден е и стартът на Marathon de Millau, така че първите 42 км. са общи и за двете дистанции.

Профил на трасето.  Първа част - маратон и ултрамаратон

Профил на трасето. Втора част-ултрамаратон

Таксата за участие в ултрамаратона е €64, а за маратона - €39 и важат при записване до 01.09.2016 за тазгодишното издание. Организаторите спазват изключително съвестно правилата, разписани от Френската Федерация по лека атлетика F.F.A. и е необходимо да представите медицинско свидетелство още при регистрацията. Валидно е една година към датата на провеждане на състезанието. 

Как изглежда трасето можете да видите във видеото

Извън състезанията, малкото градче Мийо предлага много възможности. Комбинацията от 3000 години история и природни феномени го прави привлекателно за туристите.

Какво да правите в Мийо, вижте на France Voyage и Virtual Tourist

За Трансилвания през Витоша и Родопите

Чудни машини са човешките тела и всяко се справя с промените по собствен начин. Нали знаете как пукат и заглъхват ушите при рязка промяна в надморската височина. Много е неприятно, особено ако е придружено и с епистакис. ("Епистакис" е медицинското название на кръвотечението от носа. Получава се и при понижено атмосферно налягане, т.е. при висока надморска височина). А сега, готови, на старта, бууум! Тичай ако можеш.
Още с качването ми на Алеко за Високата обиколка на Витоша и симптомите ме нападат. Планът ни е веднага след състезанието да потеглим за Пампорово, за да имаме време за аклиматизация преди бягането в Трансилвания. 

Пламен отново постига резултат, който го качва на почетната стълбица, така че изчакваме награждаването.

А моето представяне е дълго и необичайно - отклонявам се от трасето още след средата, бягайки след едно момиче и едно момче. Опитвам се да им кажа, че сме сбъркали - правим отиване и връщане, а трябва да е обиколка, и маркировката липсва. Не ме слушат! Ядосвам се на себе си, но толкова съм се отдалечила, че ми става все едно. Двамата пред мен завършват триумфално и даже не разбират, че са пропуснали втората контрола. На мен обаче не ми дава мира - пропускам финала и отивам при човека с хронометъра. Обяснявам му, но той все пак ме отбелязва при финалистите. Разочарована съм и мисълта ме тормози. Срещам Боби Христова и докато й разказвам, тя ми предлага да мине с мен отново по трасето. Даже не се замислям - тръгваме към втората контрола и какво разочарование - там дори не записват номерата, а само указват посоката. Завършвам в приятната компания на Боби и ме записват с феноменалния резултат от един час и двадесет и четири минути за трасе от 5км., но съм удовлетворена и развеселена.

Пътят ни към Пампорово преминава през страхотна буря по магистралата.Чистачките не смогват, а нещо се откъртва изпод купето.

Пращи и трещи сякаш водата ще нахлуе при нас всеки момент. Спираме и си прибираме наполовина висящата лайсна, която иначе трябва да държи тръбичките със спирачната течност. Продължаваме пътя си с особено внимание и стиснати палци да стигнем живи и здрави. Много емоции ни се натрупват с превозните средства - предната нощ съсипваме колата, с която първоначално сме решили да пътуваме, а сме я заредили догоре с гориво и сме платили винетката й за Румъния. Оставяме я на паркинг и се натоварваме в Реното. Всяко потегляне с него е късмет, а всяко пристигане - празник.
Обаждам се в хотела, за да ги предупредя, че ще пристигнем късно вечерта. Те са супер любезни и даже ми обещават да ни запазят вечерята.
Сигурно сте чували афоризма "С чук и майната му всичко се поправя". Е, върши работа! В нашия случай - с тиксо и жица.

В съседство на хотела ни се намира Противопожарна служба Пампорово и се възползваме от канала им. Четиридесет и пет минути ремонт и сме готови за голямото пътешествие.
Няколкото ни дни в Пампорово преминават в разходки с туристически щеки - нужен ми е опит за предстоящото изпитание, посещение на пещерата Дяволското гърло и Обсерваторията в Рожен.
А Родопите! Родопите са изпълнени с мистика и ангели. Трябва само сърце, за да ги видиш. Преди две години прочетох книгата Angelology на Danielle Trussoni и от тогава изпитвам особено вълнение към тази планина.

Толкова много се е изписало за нея! Не бих могла да измисля нищо ново и зашеметяващо- просто трябва да се усети и изживее. Природата, хората, храната - всяко съприкосновение с тях носи умиротворение, наслада и адреналин.

Просто един друг, Орфически, свят! Свят, който е така далече от ежедневното ми общуване с привидно светски и безнадеждно материалистични хора. Бродя през гората в очакване да чуя мелодия на арфа, в търсене на някакво духовно и свръхестествено знамение.

А това е най-специалното цвете в Родопите - Орфеево цвете. Имаме късмет да го видим съвсем случайно в последния ден от престоя ни в Родопите.

Две са легендите за появата не това чудо на природата. Едната разказва как "Орфей с последователите си посрещал изгрева на Слънцето и така разгневил Дионис. Богът на виното и веселието заповядал на вакханките да разкъсат тялото на Орфей и да го разпратят на различни страни, за да не се съберат никога частите му. Когато убили митичния певец, от всяка негова капка кръв се родило красиво цвете, което нарекли Орфеево цвете или родопски силивряк". Друга легенда разказва, че Орфеевото цвете се родило от сълзите на Орфей по непрежалимата любима жена Евридика, която не успял да спаси от подземния свят.
Тръгвам си от това свещено място, напълно уверена в пророчеството на най-великия певец на древността, че "Светът може да бъде завладян с лира, не с меч". Или с бягане.
,

Zurich Marató de Barcelona - Големият ден

Отварям очи и поглеждам часовника - 04.30ч.! Пресмятам набързо - спала съм само четири часа. Знам, че няма да мога да заспя отново. Тялото ми се чувства измамно отпочинало, а мозъкът ми вече работи на пълни обороти. Прожектира филми с бъдещи моменти от идващия ден. Опитвам се да не се въртя много, за да може поне Пламен да се наспи.
Утрото настъпва неусетно бързо. Настава трескава суматоха. Проверявам навън - слънчево е, но на мен ми е студено. Слагам тениската с късия ръкав върху блузата с дългия.  Все ще се преоблека пътьом ако ми стане топло. Не съм бягала толкова дълго никога преди - сега е моментът да експериментирам. Облепвам пръстите на левия крак с медицински лепенки, десния намазвам с някаква смес от вазелин и пудра - подарък ми е от миналогодишното бягане във Валенсия. Изпивам чаша с протеини за закуска. Натъпквам две енергийни барчета и доза електролити в джоба на клина, бутилката с вода е в ръката ми - готова съм.
Ели и Ицо звънят на вратата, тръгваме, но за всеки случай отивам за двадесети път до WC-то. Твърде рано е за старта, след чашата с вода на излизане знам,че пак ще ми се допишка - нищо, нали има 200 тоалетни. Все ще се доредя някъде.
По улиците е пълно с маратонци - шарени, весели, говорещи на най-различни езици, с блеснали очи и нетърпеливи за старт.
Заставаме до входа на гардероба, за да си приготвим багажа. Не може да се влееш в опашката ако не си напълно готов. Няма компромиси! Перфектна организация. Моето яке го напъхвам в раницата на Пламен. Последна снимка преди да се разделим - аз и Ицо сме в розовия сектор за 4+ (за участници, които смятат, че ще завършат за повече от четири часа), а Пламен е в синия - 3.15ч. - 3.30ч.

Нямам какво да оставям на гардероб, но ме е страх да не се изгубим с Ицо в тълпата и тръгвам с тях. Опашката е наистина голяма, но всички се движат с равномерно темпо и без да спират. За има-няма 3 минути минаваме през огромния хангар. Последна целувка за късмет и Пламен завива наляво, ние с Ицо надясно.

Запътваме се към нашето място на старта, Ели ни придружава и не спира да снима всякакви чудати участници - Елвис Пресли, булка в бяла рокля, разни герои от фантастични филми и какви ли още не. Намирам сили за усмивка преди да се скрием в тълпата.

Намерили сме местенце сред бегачите и си говорим, уж небрежно, с Ицо. Оглеждам скришно тълпата около нас - приличат ми на коне на старта на гонка, риещи пръстта точно преди да нахлуят в хиподрума. Пишка ми се. Опитвам се да видя себе си отстрани - май приличам на уплашена сърна, готова да побегне панически всеки миг, без посока. Налагам си да запазя самообладние и си повтарям наум заръките на Пламен за старта - гледам си в краката, защото всички изхвърлят непотребните си вещи точно преди тръгване, пазя дистанция и внимавам да не ме блъскат. Почти на всеки маратон има ранени бегачи още на старта. Май това е най-страшната част от състезанието. Не мога да спра да си представям как се спъвам, падам и няколко хиляди маратонки ме прегазват....
Толкова сме далече от арката на старта, че едва успяваме да чуем фрагмента от песента на Queen, с който дават начало на състезанието за всяка часова група: "...Barcelona - Such a beautiful horizon; Barcelona - Like a jewel in the sun...."
Тълпата поема бавно напред и аз започвам да подритвам полупразни бутилки с енергийни напитки, захвърлени ръкави за бягане, блузи, цели якета и одеяла от алуминиево фолио.
От официалния старт в 08.30 ч. до нашия старт са изминали двадесет минути. Отново Queen с Barcelona, розови конфети в очите и носа ми, пускам часовника, поемам дъх и бавно преминавам между двете Венециански кули.

През първия километър всеки се намества според темпото си. Постоянно ме изпреварват, блъсканицата е голяма, а аз стискам зъби и чакам наплива да отмине. Спомням си, че ми се пишка и започвам да смятам кога ще стигна до петия километър, където са първите тоалетни. Успокоявам се полека лека и се опитвам да намеря собственото си темпо. Тичам няколко километра с радостта от преживяното начало, вдигам поглед и се забивам в пейсърите за 4,30ч. Изпадам в паника - те бягат с темпото ми за 5км., няма как да издържа дълго време така. Забавям малко, а така ми се пишка.
Най-накрая виждам Camp Nou пред мен - най-големият футболен стадион в Испания и дом на ФК Барселона, но по-важното е, че това е петият километър. Оглеждам се за тоалетните, но уви - няма такива. Мъжете вече се облекчават кой както намери за добре. Хваща ме яд за това им предимство. Разсъждавам си по нерадостната тема когато забелязвам, че жените започват да се предават - свалят клиновете в близките храсти. О, не! Не мога така! Стискам зъби още по-здраво и неволно забързвам. Образите на пикаещи по улиците ме преследват следващите два километра. Намирам първите тоалетни малко преди осмия километър. Опашката е огромна. Нареждам се - нямам избор. Виждам и открити уринатори - отново предимство за мъжете. Не е честно! От близката междублокова градинка изскачат загащващи се жени. Едната дама ми обяснява да не си губя времето, а да отида зад огромното Алое. Ще ми се, но мозъкът ми не ми позволява. Загубвам ценни двадесет минути, но научавам важен урок за следващия път.
Следват два-три километра леко спускане, раздавам се докрай, струва ми се, че ще си изплюя дробовете на асфалта. Взимам първите десет километра за час и десет минути. Феноменално постижение за моите възможности след двадесетте минути забавяне.
Оставам без дъх и забавям значително темпото. Някъде около дванадесетия километър чувам Ели да ме вика.  Успявам да я видя сред тълпата и махам с ръце. Срещата ми носи нови сили.

Усещам глад. Вадя едното барче, минавайки покрай Casa Mila. Изчислила съм го така, че да мога да разгледам спокойно уникалната къща. Позната е още като La Pedrera - "Кариерата" (Има се предвид каменна кариера). Това, което знам за този шедьовър на Антонио Гауди е, че варовиковите блокове, с които е покрита фасадата са изсечени намясто в кариерата Вилфранш и направо са монтирани на фасадата и то с минимални корекции.

Casa Milà, Antoni Gaudí, By Canaan - Own work, CC BY-SA 4.0.

Дъвча си блокчето и си мисля за гения на Гауди. Задължително е да видим парка Гюел тази година. Отношението му към детайлите е смайващо. На пункта доливам вода и поемам към друго изумително творение на архитекта - Катедралата "Светото семейство", по-известна с испанското си име Sagrada Familia. Посетихме я миналата година и за нея мога да кажа, че няма как да те остави безразличен - или си възхитен, или не ти харесва. Средно положение няма. Ние останахме впечатлени от чудатата архитектура. А да я видя от позицията на бягаща по средата на уличното платно е необяснимо вълнуващо.

Очаква ме гора от ръце зад загражденията. Гледам да не пропусна никого, за да разкърша схванатото си тяло. Даже отнякъде дочувам "Вамос, Весела". Получавам прилив на нови сили за предстоящото тягостно бягане по булевард Meridiana. Километрите от 18 до 22 са по него с отиване и връщане. Подобни отсечки ми действат депресиращо - обръщалото не се вижда, а наобратно се движат безкрайна върволица бързи бегачи.

Avinguda Meridiana, By MarisaLR - Own work, CC BY-SA 3.0.

На всичкото отгоре, районът е жилищен и без архитектурни претенции. А най-интересното, което може да се каже за него е, че на 19 юни 1987 Баските сепаратисти поставят бомба в мазето на един хипермакет и убиват 21 човека, а 41 са ранени. С Пламен преговаряме плана за действие при извънредни ситуации преди всяко масово мероприятие, в което участваме. Надявам се никога да не го използваме.
Напича вече, топло ми е, но нямам време да спирам. Преди да обърна, поглеждам назад, и съзирам автобуса, който събира отказалите се и мнооого бавните.  Изтръпвам! Толкова ли съм изостанала! Най-накрая завъртам и се спускам наобратно. Слава Богу! Има доста бегачи след мен. Стигам пункта с пресни плодове и награбвам портокалите, мммм, толкова са освежаващи...
21км.! Ура! Поглеждам часовника - 02.31 часа. Половината мина. Минава ми еретичната мисъл, че може и да завърша около петия час.
Нося се към следващото ми психологическо изпитание - отново четири километра отиване и връщане, но този път по булевард Diagonal. На обръщането трябва да видя Torre Agbar - архитектурна икона на Барселона от новото време, която отнася много критики от жителите и експерти. В крайна сметка, Кулата е избрана за мястото, на което да посрещат Нова Година.

Torre Agbar, By Axelv - Own work, GFDL

Стигам до 26-ия километър и несъзнателно спирам - не се вижда края на идеално правия булевард Диагонал. В дъното съзирам кулата Агбар, но ми изглежда като мираж в пустиня. В обратната посока има тълпи маратонци, а аз сякаш съм сама и последна. Чувам в главата си наставленията на Пламен за тези прави участъци - не гледай напред, не брой километрите, погледа в краката и съзнанието ти да почива. Правя бърза оценка на състоянието си - боли ли ме нещо - не; мога ли да дишам - да; имам ли сили - да; жадна ли съм - не, но за всеки случай пак да отпия. Тогава няма причина да ходя, освен в главата ми, де. И пак се затичвам. По средата на булеварда минават трамвайните линии, а те са покрити с мекичка и зелена трева. Така се изкушавам да сляза и да бягам там, но се притеснявам да не трябва да катеря нещо невъзможно при завъртането. Тичам бавно, но устойчиво към тридесетия километър и се готвя за т.нар. маратонска криза - крампи, гърчове, може би преждевременен край за мен, знае ли човек! Преминавам през контролния пункт и поглеждам часовника - 03:44 часа. Малко съм се забавила на последните 5 км., но все още мога да завърша за около 05:15. Подминавам заветния тридесети километър без никакъв апокалипсис. Дали пък кризата не настъпваше на тридесет и петия? Взимам поредния портокал и го захапвам, сокът му потича по брадата и блузата ми, а така не ми пука. Мъжът от дясната ми страна ме гледа ужасено и се мъчи да не се накапе. Отвръщам му със снизходителна усмивка и го подминавам демонстративно. На пункта са ми набутали и един GU Gel в ръцете, отварям го и си го изстисквам в устата. Не ми трябва, но за всеки случай, все пак са ми го дали. Поглеждам го - даже е без кофеин, егати и късмета. Само ми развали вкуса от портокала. Изливам солидно количество вода в гърлото и продължавам.
Следват три километра по крайбрежието. Откога ги чакам! Вижда се морето и огромната пясъчна ивица. Толкова е изкушаващо! Усещам мазоли и на двете си стъпала. Представям си как потапям крака в морската вода, а тя отмива всяка умора и напрежение. Съзнавам, обаче, че след това едва ли ще мога да продължа.
Стигам до 32,5км. и първия душ. По средата на платното е, а и морският бриз разнася пръските навсякъде. Обмислям отдалече как да подходя, защото се сещам, че съм си сложила спирала на миглите. После осъзнавам, че и без това съм цялата в портокалов сок и пот, едва ли може да стане по-зле. Затварям очи и минавам през душа - страхотно усещане и нито капка съжаление.
Все по-често ходя вече. Наближавам Parc de la Ciutadella.

By Coldcreation via Wikimedia Commons

Чувам музика. Салса е! Виждам група мъже и жени, танцуващи насред тротоара на един от входовете на парка. А-ха, значи това е феноменът "Salsa als Carrers"! (Салса по улиците). За да станеш част от подобно събитие трябва да следиш Meetup групите в Барселона. Намалявам ход и им се наслаждавам. Страхотни са! Изглеждат чувствени и екзотични, но светът на салсата в Барселона залужава отделен пост. Добавям в списъка "What to do in Barcelona" и тази емоция. Може би за догодина.
С края на парка свършва и тридесет и шестия километър. Поглеждам часовника си, Пламен трябва да е завършил преди около час. Защо го няма още?! Където и да бягаме, винаги ме пресреща.
Напредвам към красивата, тридесетметрова Триумфална Арка (Arc de Triomf). Редувам бягане с ходене все по-често и използвам момента да направя снимка в движение. Все още има и други бегачи покрай мен. 

На 38-я километър, поглъщайки поредния портокал, осъзнавам, че преди три километра пак чаках кризата. Подминала ме е, докато съм гледала танцьорите. Изскачам на главната улица в добро настроение и попадам директно в прегръдките на Пламен. Почти се разревавам от емоции и изтощение, а той не спира да крещи: "Браво!, Страхотна си! Още само 4 км., Дръж линията до тротоара!" 

Минавам през душа на 39-я км., стигам паметника на Колумб, който сочи Америка и ми остават последните три километра по булевард Paral-lel, които за мое нещастие са изкачване. 

Хората ме окуражават, викат името ми, пляскат с ръце, Пламен не спира да ми говори. Пълна лудница!

Изпадам в особено състояние на изморена превъзбуда.  Грабвам трибагреника и с последни сили се засилвам към финала.

Последни метри и финал! Триумф! Спирам часовника на 05:36. Не мога да мисля. Оставям се в ръцете на доброволците, които ме превеждат през зоната на финала и ме предават на Пламен. Втриса ме. Бях мокра и изсъхвах дузина пъти за пет часа и половина. Пламен ми донася пончото и ме намята. Запътваме се към шатрата, в която гравират медалите. Налага се да изчакаме десетина минути, за да обработят резултатите. Зад мен опашката расте.Не съм последна! 

Държа в ръцете си гравирания медал и му се радвам тихо. Нямам сили за нищо повече. 

Пламен  ме тегли нанякъде, а аз сякаш съм на друга планета. Стъпвам тежко и от високо. Стигнали сме до халето с физиотерапевтите. Не мога да преброя кушетките за масаж - няколко десетки са. Отново стройна организация. Една девойка ме поема от входа и ме придружава до свободен терапевт. Пламен не го допускат да влезе с мен. Чувам го да вика, че ще ме чака на изхода. Даже нямам сили да му отговоря. Терапевтът ми изглежда подозрително млад, казва да си сваля маратонките и чорапите. Сякаш ми отнема безкрайно дълго време, а той е търпелив и даже ми помага. Успявам да се настаня на кушетката и замирам. Използва някаква смесена техника от масаж на мускулите и разтягане на сухожилията. Унасям се, очите ми се затварят и потъвам в мъгла. 

Не знам колко време минава, но трябва да стана и да си тръгна. Става ми ясно, че няма да е възможно да си обуя маратонките. Хващам ги в ръка и боса отивам към изхода. 

Мисля си, че за следващ път е по-добре да си оставя чифт джапанки на гардероб. Мислено се потупвам по рамото, че съм избрала апартамент в близост до старт/финала и подкрепяна от Пламен тръгвам боса по студения асфалт към банята и леглото.

Да разгледаш град като Барселона по този начин е привилегия и чест. Уникално усещане, което трябва да се преживее. Трудно е да се разкаже. 

Тук можете да видите Официалния клип от Маратон Барселона 2016.

Автори на снимките са Елена Енева, Пламен Давидов, цитираните източници. И аз.

П.С. Следваща спирка: Барселона - перлата на Каталуня

Не пропускайте нито една възможност за проява на обич

Наскоро посетих Garden to Business форум – ПРОЛЕТ 2016. Това е събитие, което трябва да срещне земеделски производители с управители на заведения, готвачи, кетъринг фирми, хранителни магазини и др., за да установят връзка помежду си.

Проведе се в демонстрационния ресторант ShowHow на Томеко.  

Това беше на хартия. На живо се оказа, че ресторантьорският бизнес не се интересува особено откъде идват продуктите. Важното е да са евтини. Та, събрахме се група български производители, всеки с доказано качествена продукция да си се похвалим помежду си. 

Аз бях там като представител на джинджифиловите чайове Verve.

Част от програмата на мероприятието беше кулинарното училище Amuse Bouche. Те сътвориха куп вълшебства с продуктите, предоставени им от производителите. 

Направиха уникален мус от гъбите Кладница на гъбената ферма Sunydays и кокосовата сметана на дамите от Алтмилк, намазаха го върху едни препечени хлебчета... Мммм, да си оближеш пръстите.

Приготвиха и страхотен десерт - панакота от кокосово мляко, полята със сос от малиновото вино на изба Трастена.

Подредиха разядки от кози сирена на Козеферма Халалица с мед и нар. Няколко мидени ястия, домашна паста и какво ли още не. Истинско пиршество за сетивата.

Няколко часа гледах как правят от нищо нещо с такова желание и умение, че ме вдъхновиха.

Прибрах се и си направих оризово мляко. А след това изкулинарствах и моята версия на панакота с ягоди.

Толкова добре се получи, че чак се изненадах от себе си. Истинската ми награда, обаче, дойде от близките ми. Успях да им доставя радост в този ден, а толкова малко усилия ми костваше. 

Същата вечер попаднах на цитат в една от домашните ни книги: "Животът предоставя безкраен низ от възможности за проява на обич. Не пропускайте нито една!" И изведнъж всичко се подреди. 

ПП. Нямам финансова изгода от споменаването на цитираните български производители. Удовлетворението ми ще дойде ако вдъхновя поне един човек да опита българска, качествена храна и подаде ръка на родните производители.

Снимковият материал е от личния ми архив.