За Трансилвания през Витоша и Родопите

Чудни машини са човешките тела и всяко се справя с промените по собствен начин. Нали знаете как пукат и заглъхват ушите при рязка промяна в надморската височина. Много е неприятно, особено ако е придружено и с епистакис. ("Епистакис" е медицинското название на кръвотечението от носа. Получава се и при понижено атмосферно налягане, т.е. при висока надморска височина). А сега, готови, на старта, бууум! Тичай ако можеш.
Още с качването ми на Алеко за Високата обиколка на Витоша и симптомите ме нападат. Планът ни е веднага след състезанието да потеглим за Пампорово, за да имаме време за аклиматизация преди бягането в Трансилвания. 

Пламен отново постига резултат, който го качва на почетната стълбица, така че изчакваме награждаването.

А моето представяне е дълго и необичайно - отклонявам се от трасето още след средата, бягайки след едно момиче и едно момче. Опитвам се да им кажа, че сме сбъркали - правим отиване и връщане, а трябва да е обиколка, и маркировката липсва. Не ме слушат! Ядосвам се на себе си, но толкова съм се отдалечила, че ми става все едно. Двамата пред мен завършват триумфално и даже не разбират, че са пропуснали втората контрола. На мен обаче не ми дава мира - пропускам финала и отивам при човека с хронометъра. Обяснявам му, но той все пак ме отбелязва при финалистите. Разочарована съм и мисълта ме тормози. Срещам Боби Христова и докато й разказвам, тя ми предлага да мине с мен отново по трасето. Даже не се замислям - тръгваме към втората контрола и какво разочарование - там дори не записват номерата, а само указват посоката. Завършвам в приятната компания на Боби и ме записват с феноменалния резултат от един час и двадесет и четири минути за трасе от 5км., но съм удовлетворена и развеселена.

Пътят ни към Пампорово преминава през страхотна буря по магистралата.Чистачките не смогват, а нещо се откъртва изпод купето.

Пращи и трещи сякаш водата ще нахлуе при нас всеки момент. Спираме и си прибираме наполовина висящата лайсна, която иначе трябва да държи тръбичките със спирачната течност. Продължаваме пътя си с особено внимание и стиснати палци да стигнем живи и здрави. Много емоции ни се натрупват с превозните средства - предната нощ съсипваме колата, с която първоначално сме решили да пътуваме, а сме я заредили догоре с гориво и сме платили винетката й за Румъния. Оставяме я на паркинг и се натоварваме в Реното. Всяко потегляне с него е късмет, а всяко пристигане - празник.
Обаждам се в хотела, за да ги предупредя, че ще пристигнем късно вечерта. Те са супер любезни и даже ми обещават да ни запазят вечерята.
Сигурно сте чували афоризма "С чук и майната му всичко се поправя". Е, върши работа! В нашия случай - с тиксо и жица.

В съседство на хотела ни се намира Противопожарна служба Пампорово и се възползваме от канала им. Четиридесет и пет минути ремонт и сме готови за голямото пътешествие.
Няколкото ни дни в Пампорово преминават в разходки с туристически щеки - нужен ми е опит за предстоящото изпитание, посещение на пещерата Дяволското гърло и Обсерваторията в Рожен.
А Родопите! Родопите са изпълнени с мистика и ангели. Трябва само сърце, за да ги видиш. Преди две години прочетох книгата Angelology на Danielle Trussoni и от тогава изпитвам особено вълнение към тази планина.

Толкова много се е изписало за нея! Не бих могла да измисля нищо ново и зашеметяващо- просто трябва да се усети и изживее. Природата, хората, храната - всяко съприкосновение с тях носи умиротворение, наслада и адреналин.

Просто един друг, Орфически, свят! Свят, който е така далече от ежедневното ми общуване с привидно светски и безнадеждно материалистични хора. Бродя през гората в очакване да чуя мелодия на арфа, в търсене на някакво духовно и свръхестествено знамение.

А това е най-специалното цвете в Родопите - Орфеево цвете. Имаме късмет да го видим съвсем случайно в последния ден от престоя ни в Родопите.

Две са легендите за появата не това чудо на природата. Едната разказва как "Орфей с последователите си посрещал изгрева на Слънцето и така разгневил Дионис. Богът на виното и веселието заповядал на вакханките да разкъсат тялото на Орфей и да го разпратят на различни страни, за да не се съберат никога частите му. Когато убили митичния певец, от всяка негова капка кръв се родило красиво цвете, което нарекли Орфеево цвете или родопски силивряк". Друга легенда разказва, че Орфеевото цвете се родило от сълзите на Орфей по непрежалимата любима жена Евридика, която не успял да спаси от подземния свят.
Тръгвам си от това свещено място, напълно уверена в пророчеството на най-великия певец на древността, че "Светът може да бъде завладян с лира, не с меч". Или с бягане.
,