Zurich Marató de Barcelona - началото

Пътуваме за Барселона. В ръцете си държа книгата "Родени да тичат през каньоните на Мексико" на Кристофър Макдугъл. Тъкмо съм прочела друга негова книга, "Родени герои", и съм много впечатлена, но не успявам да се съсредоточа особено в текста. Ще попитате защо ми е да си нося книга, когато отивам в град като Барселона. Отговорът е физически болезнен - отивам на първия си маратон в бегаческата ми кариера и очаквам да остана на легло за няколко дни след него. 

На седалките до мен Ели и Ицо Еневи не спират да си бъбрят. За Ицо това ще е вторият маратон, а Ели разумно е преценила, че не е достатъчно добре подготвена. Тя ще бъде нашият фоторепортер. Миналата година аз бях на нейното място, отразявайки бягането на Пламен. Сега й завиждам. Такова събитие носи страхотни емоции и възбуда и на публиката.

Започвам да се депресирам - къде съм тръгнала, защо ми е да го правя, не съм готова, защо слушам Пламен, и така два часа и половина, докато трае полетът. 

А всъщност веригата е дълга и здраво свързана. За да я затворя се изисква свръх планиране, амбиция, постоянство и не на последно място някой, който да ме подкрепя и помага от началото до края, и да е наясно за какви усилия става въпрос, някой като Пламен. 

Всичко започва с желанието ми да участвам на едно бягане в Карпатите. За да ме допуснат до участие там трябва да имам завършено планинско бягане. Това ще трябва да е Планински Маратон Панчарево - 43.2 км. сертифициран планински маратон с 1580 метра изкачване. Това ще е най-близкото ми и достъпно планинско състезание. Важно ми е да бягам там, за да видя как се справям със следенето на маркировката в планината. Ако се загубя около София, кой знае на какви вампири ще попадна в Карпатите! (Вече съм се губила на планински крос, което ми коства нерви и 20 минути лутане из едни ниви). Условията на организаторите на Маратон Панчарево, обаче, са участниците да имат завършен поне един цял шосеен маратон, какъвто аз нямам.

Та, така. Пътят ми към Карпатите минава през Барселона и Панчарево. Тръгвам с увереността на Пламен и собствени физически сили. Подготвена съм тактически и психически, физически - колкото-толкова.

Кацаме на летище Ел Прат в Барселона в петък вечерта и тръгваме към площад Испания. Знам, че има автобус, който ще ни отведе директно там за около 30 минути, но за разнообразие хващаме метрото, което се оказва влак. Имаме късмет да седнем и потегляме на едночасово пътешествие из покрайнините на града. Когато вече си мислим, че сме пристигнали се налага да си хванем истинското метро - още десетина минути път. Заричам се догодина да си хванем автобуса.

Пристигаме оглупели от път при Енцо. Отново отсядаме при него, защото е близо до старт/финала, а на мен, тази подробност ми е особено важна. 

Съботата би трябвало да е ден за почивка, но е запълнен с богата програма. 

Ставаме рано и се отправяме към старта на Breakfast Run - безплатна надпревара, която започва в 09.30ч. от Plaza Marqués de Foronda (точно зад Магическия фонтан). Трасето е 4 км. и покрива последните километри от маратона на Олимпийските игри през 1992г., а финалът е на Олимпийския стадион. 

Събитието е ограничено до 2000 участници, затова сме си запазили място онлайн още с регистрацията за маратона. В указанията пише, че стартовите номера трябва да се вземат предния ден. Веднага им пиша имейл, че няма да успеем, защото ще кацнем късно вечерта. Няма проблем - ще си ги вземете от старта. Супер! Както винаги, помислили са за всичко.

Утрото е прекрасно, на старта кипи оживление. 

Опитваме се в тълпата да открием мястото, където раздават номерата. Намират ни в списъка за отрицателно време.

Накичени и нагласени се строяваме за снимка за спомен.

Подгряват ни Ssstrèpits - перкусионна група, специализирана в т. нар. Rhythms of Fire. Свирят с душа и сърце на огромните си барабани, а и успяват да танцуват с тях.

Местният дамски клуб по бягане разтяга преди старта и както каза Пламен, актуализира настроението на мъжката част.

Следват 30 минути бягане из зелените хълмове на парка Монжуик и финал на стадиона. Не успявам да се забавлявам истински. Сърцето ми е свито за утрешното изпитание.

Снимка за спомен на Ели и Ицо на Олимпийския стадион.

Връщаме се към старта, където ни очаква традиционна испанска закуска. На две крачки пред мен върви и тази малка госпожица, вече завършен бегач. 

Хапваме си сладкишите на една пейка в близост до фонтана и подхвърляме трохички на папагалите и гълъбите. Бързаме да се приберем за душ и обратно към старта, където се намира Fira de Barcelona - Сградата на търговския панаир. Трябва да си вземем стартовите номера.
Традицията на панаира, между другото, датира от Световното изложение през 1888г.

В стройни редици хиляди бегачи и техните придружители минаваме през панаира - няма напрежение, няма бутане и тревога. Всичко върви гладко и без опашки. 

Административните дейности по участието ни в маратона отнемат около 15 мин. Това включва получаването на стартов номер, на тематична тениска и goody bag, и на гривна, която на финала ми дава право на гравиран с постижението ми медал. 

Слагам си гривната и се замислям къде ми е бил умът, че чак съм си платила за гравиране на медала! Таксата за участие в това маратонско приключение възлиза на 155.00лв. Повече, отколкото съм плащала за която и да е досега спортна проява. Вървя и си мисля, че за тези пари ще лазя, но ще завърша.

Отварям малка скоба, за да обобщя какво получава всеки участник за парите си в деня на състезанието:
- Предоставени са над 200 тоалетни и писоари на старт-финалната зона и по цялото трасе през 2.5км.
- 16 подкрепителни пункта с вода и изотонични напитки - на всеки 2.5км.
- 10 шатри с масажисти - на всеки 5км, а след 38-я км. през 2км.

- 10 лекарски екипа - на всеки 5км.

- 10 подкрепителни пункта с пресни и сушени плодове и ядки - от 15-я до 30-я км. през 5 км., а след 30-я през 2.5км. 

 - 3 пункта с енергийни гелове - на 22.5км, 30км. и 35км. 

 - 3 душа - два по трасето след 32.5км. и един на финала.

- На финала - медал, течности за рехидратация, плодове, пончо, с което да се стоплиш, физиотерапевти и специалисти по подиатрия (част от съвременната медицина, която обхваща лечението на крака за всякакви наранявания и заболявания).

Както се казва, с такава подкрепа всеки ще завърши маратон!

От миналата година знам колко голямо е изложението със спортни стоки. Направила съм си списък с покупки и нямам търпение да разгледам.
Разделяме се с Ели и Ицо и всеки тръгва според интересите си из щандовете. Случайно, обаче, се срещаме с група варненски бегачи. В последствие разбираме, че българските участници в този маратон са 15 и всички са го завършили успешно.

Възползваме се от закачките, които организаторите ни предлагат и го удряме на забавление.

Времето напредва, а сме решили да отидем и на традиционното, за такъв род мероприятия, паста парти. Нареждаме се на най-огромната опашка, която някога сме виждали, но за наше учудване бързичко върви. Разговорът ни прекъсва младеж с елек на организатор, който ни пита къде са ни талоните. Какви талони?! Ицо и Пламен напускат спринтово загражденията и се връщат в панаира, за да ги вземат. Чакането ни отнема около 20 минути и още толкова да хапнем набързо. Продължаваме да бързаме - време е да се приберем и да отпочинем малко. Излизаме от сградата и попадаме на страхотната гледка на площад Испания с паркираните скутери и мотори. Едно такова, средиземноморско, ми става на душата. 

Часовете сякаш се прескачат един друг, денят отлита, а програмата ни още не е свършила. Много ми се иска да видя Магическия фонтан на Монжуик. Казват, че е грандиозен спектакъл на движение на цветове, светлина, водна акробатика и музика. Пуснат е на 19.05.1929г. по време на откриването на голямото Световно изложение. Над 3000 работници са били ангажирани с работата по проекта и за по-малко от една година са дали живот на изключително инженерно постижение, радващо милионите посетители на Барселона. 

През есенно-зимният сезон работи само в петък и събота. Няма как - трябва да е точно тази събота. Отиваме на смрачаване, а така сме изморени. Тълпи с туристи и нелегални продавачи на сувенири са се струпали около фонтана. Първо чуваме музиката, а после ставаме свидетели на най-прекрасния пърформанс. Умелата комбинация на вода, светлина и звук ражда чистата магия на Магическия фонтан.  

Трите басейна на фонтана съдържат 3,1 милиона литра вода! 2,5 милиона в основния, 500 000 литра в средния и 100 000 литра в горния.

Светлините излизат от петоъгълни призми, съдържащи пет основни цвята: бял, жълт, червен, син и зелен.

Гамата от цветове, обаче, не се ограничава само до тези на петте страни на петоъгълните призми, защото, въртейки се бавно, произвеждат безкраен брой нюанси.

Друг изненадващ технически факт за фонтана е голямото разнообразие на дюзите. Създателят му Carles Buigas, изучава много внимателно работата им и успява да създаде перфектна комбинация, благодарение на която водните стълбове изглеждат като облаци от пара във въздуха.

Твърдят, че това представление, освен естетична наслада, носи и терапевтична релаксация за публиката. Склонна съм да се съглася. Тръгвам си щастливо спокойна и уверена, че утре ще е моят ден. 

Автори на снимките са Елена Енева, Христо Енев, Пламен Давидов, официалната уеб-страница на La Font Màgica. И аз.

П.С. Следваща спирка: Zurich Marató de Barcelona - големият ден!