Андора - дестинация за най-коравите бегачи

Между Франция и Испания е сгушено процъфтяващото Княжество Андора с население от около 85 000 жители. Разположено е на висока средна надморска височина в източните части на Пиренеите, заградено от труднодостъпни върхове. Пейзажът е типично високопланински — огромни скални маси, зелени гори, пасища, кристално чисти ледникови езера. Върху територията на Андора се извисяват над 20 върха от 1800 до 2946 метра. Между тях е долината на река Валира. Най-високият връх е Кома Педроса с височина от 2946 метра. 

Държавата, в която няма летище и железопътен транспорт е домакин на най-тежкото ултра планинско бягане на 100 мили. И за да няма сърдити, по същото време се провеждат още три "малко по-леки" състезания.

• Панорамни гледки от 16 върха, включително най-високият в Андора - Кома Педроса, минерални скали, високопланински ливади, гори, ледникови езера, държавни граници, всичко това предлага 170-километровия маршрут на RONDA DELS CIMS на цената на 13500м.! положителна денивелация и контролно време 62 часа.

За сравнение, денивелацията на UTMB (Ultra-Trail du Mont-Blanc) е 10000м. за същото разстояние.
Организаторите са се постарали да направят т.нар. Road Booк - 12 страници описание на всеки километър + снимки. Можете да го изтеглите от тук: Road Book Ronda. И има защо! За 2015 години стартиралите са 357, а финиширалите - 162.

Не е случайно, че състезанието се провежда в средата на месец Юли - тогава дните са най-дълги, а Луната свети най-ярко. Представяте ли си какво приказно изживяване е да си на върха на планината, безброй много звезди да са на една ръка разстояние, а Луната да осветява пътя ти. Предвидени са и две места за почивка - на 72км. и на 130км. Списъкът със задължителната екипировка е огромен и подлежите на дисквалификация ако нещо ви липсва, а всяко нарушаване на правилата води до добавяне на наказателно време. Таксата за участие започва от 152 евро, регистрацията отваря през Ноември предходната година, а събитието е ограничено до 450 човека. За тази година /2016/ места вече няма. Изчерпани се два месеца по-рано и за съжаление сред участниците няма българи.
За да бъдете допуснати, обаче, трябва да докажете, че в последните две години имате завършено бягане над 100 км. с денивелация над 4500м. или бягане над 165 км. с денивелация над 2500м. Така е! Това е състезание за най-смелите сърца.
Чехът Ales Zavoral се отказва на 105км. след 31 часа усилия. Ето неговото видео:

• Ultra MÍTIC e 112-километрово пътешествие из цялата страна, предлагащо изкачване на най-високата точка Comapedrosa, както и на още няколко емблематични върхове. Денивелацията е + 9700м., а контролното време - 46 часа.

Освен на върховете, ще се насладите и на изумителните гледки, разкриващи се от тревистите хребети. Средната надморска височина на трасето е 2048м. Road Book Mitic можете да изтеглите от тук. Таксата за участие започва от 102 евро, а регистрацията отваря през Ноември предходната година. Не е изненада, че и за това събитие местата вече са изчерпани. Българи отново липсват.
Вижте краткото видео на Jay Huot

• CELESTRAIL е 83-километрова красива, специална и дива разходка в сърцето на Андора с 5000м. положителна денивелация.

Няколко очарователни хълмисти участъка осигуряват кратко възстановяване след три големи преминавания на височини над 2500м. Подробното описание на маршрута вижте на Road Book CELESTRAIL. Таксата за участие започва от 88 евро, а регистрацията отваря през Ноември. И ако се чудите - не, и тук няма свободни места за изданието през 2016.

• Ако не ви достигат сили или смелост за участие в тези три култови състезания, бихте могли да се присъедините към един автентичен алпийски маратон - MARATÓ DELS CIMS. 42,5км. из Северната Долина (Valls del Nord) с 3000м. положителна денивелация. Средната надморска височина на трасето е 1928м., а контролното време е 14 часа. Таксата започва от 42 евро, регистрацията отваря през Ноември. Уви, и за него няма свободни места.

Вижте прекрасното трасе на маратона през очите на испанеца Jordi Martinez Rami, завършил на 149 място с време 7:13:43

• След тези шеметни изкачвания и спускания, изискващи гигантски усилия, сериозна подготовка и смели сърца, стигаме и до любимата ми част - SOLIDARITRAIL - Планината е за всички. Това е 10-километрово пешеходно трасе с положителна денивелация 750м., подходящо и за хора с увреждания и няма контролно време.

И ако си мислите, че тези тежки състезания не могат да се превърнат в семейни приключения, лъжете се. Организаторите са помислили и за придружителите на бегачите. Не зная дали хрумката е тяхна, но идеята е блестяща! За всяко от състезанията е създаден "Пътеводител на придружителите", който съдържа всички точки по трасето, до които се стига лесно с кола + малко ходене. Обикновено това са подкрепителните пунктове. Участниците предварително попълват времето, за което предполагат, че ще стигнат до дадените точки, а придружителите ги следват с пътеводител в ръка. Възхитително, нали! Бегачите получават емоционална подкрепа от близките си, а семействата участват активно и са спокойни, знаейки къде са и как се чувстват техните герои. Всички печелят спомени за цял живот.

Добавихте ли го в календара си за следващата година? :) Повече информация можете да намерите на сайта на Andorra Ultra Trail, както и във Фейсбук.

Бран не е само Дракула

Пристигаме в Бран в 01,30ч. през нощта - селцето спи, планината спи, батерията на смартфона ми заспа. Сами сме! И сме на ръба след 17 часа на пътя Пампорово - Бран. Последните два часа преминават в безкрайно спускане и изкачване по невероятните завои на планината Бучеджи. Рали Монте Карло пасти да яде, а Пламен сякаш е инструктор от курс по дефанзивно и безопасно майсторско шофиране за автопилоти. Обаче на навигатора не му издържат нервите! Слизам от колата и се усещам тежка и поне с 5 години по-стара. Избрала съм възможно най-красивия маршрут за дневно шофиране, уви. 

В отзивите за къщата за гости Pensiunea Iulia, която съм резервирала пет! месеца по-рано, преобладават тюхканията на хора, които едва я били намерили. Знам, че е точно зад Замъка и нищо повече, но посред нощ, една единствена порта е отворена - нашата. Влизаме смело и малко със свито сърце потропваме на светещия прозорец. Представям си как ще излезе един сънен и сърдит господин и ще ни се накара на румънски, защото в няколкото ни телефонни разговора, които проведохме с цел да ги уведомя, че ужасно закъсняваме, се разбра, че той не говори английски. От вътре изскача един слабичък и много ухилен човечец - направо видях как му олекна, че сме пристигнали. Указва ни къде да паркираме в двора (точно до една кола със софийска регистрация), грабва ми куфара и ни повежда нагоре по етажите. Стигаме в една стая, показва ни я набързо, ние казваме ОК и тъкмо да поседна на леглото, той тръгва нанякъде с куфара ми и ни прави знаци да го последваме. През голяма тераса влизаме в друга стая. Уморена съм, но започвам да му обяснявам, че сме резервирали само една стая за двама души и няма да спим отделно. Пет минути ръкомахане и ломотене и разбирам, че всъщност той иска ние да си изберем по-хубавата стая. Не мога да повярвам, че правим това упражнение в два през нощта. Усмихваме се и оставаме във втората стая - не мога да помръдна вече.

Сутринта ни сварва неподготвени за гледката от леглото ни.

Седим онемели и не откъсваме поглед от панорамата. Сякаш пощенска картичка се е материализирала пред нас. Първоначалната ми възхита понамалява и отстъпва място на тревогата ми дали 30-километровият ни маршрут на Transylvania 100 не минава точно по тези снежни върхове. "Мисли си, че си на Пирин и катериш Вихрен" - казва ми Пламен, сякаш прочел мислите ми. 

Раздаването на стартовите пакети е насрочено за 15,00ч., така че решаваме да разгледаме Замъка Бран. 

Историята му започва още през 1211 г. с Тевтонските рицари - “Ordo domus Mariae Sanctae Theutonicorum Hierosolimitanorum”, католически религиозен орден, създаден в Палестина през късния дванадесети век от германски кръстоносци.

Заобиколен от тайнственост и легенди, и кацнал високо на върха на 200-метрова скала, замъкът Бран дължи славата си на своите кули и на мита, създаден около новелата Дракула на ирландския автор Брам Стокър. Между другото, Стокър никога не е посещавал Трансилвания, но използва научни изследвания и яркото си въображение, за да пресъздаде места, които и днес могат да бъдат посетени. Любопитен факт е, че книгата е издадена в Румъния за първи път през 1990г. Историческите факти са по-малко интригуващи. Армията на Влад III Дракула, наричан с прозвището Цепеш, преминава през Бран в началото на 1459г., за да атакува Брашов. Целта му е да разреши конфликт със саксонците, които поискали по-високи митнически такси.

От 1920 до 1957 Замъкът служи като кралска резиденция, подарък от жителите на Брашов до кралицата на Румъния, Мария. 

В момента той е музей, отворен за туристи. Тесни и криволичещи стълби водят до около 60 дървени стаи, много от тях свързани с подземни проходи. Обикаляме в транс, влизаме от стая в стая, промушваме се през стръмни каменни, тайни проходи. Следваме някаква невидима нишка, която умело ни води през помещенията на Замъка. Посядаме тук-там пред прозорците, за да се насладим на гледка към долината, или на вътрешния двор, или на отсрещните кули. Минават часове, които не усещаме! Тръгваме си впечатлени и размечтани по едно отминало и романтично време. 

Все съм си мислела, че Бран е малко градче, приличащо на Мелник, например, но се оказва китно селце с население около 1400 души. Разполага с една единствена главна улица, която е основната пътна артерия. 

Основната ни цел, обаче, е планината Бучеджи, част от Южните Карпати. Разделена е на три масива: Бучеджи (връх Ому - 2505 метра); Ляота (връх Ляота - 2133 метра) и Пятра Краюлуй (връх Ла Ом, известен и с името Бачулуй - 2238 метра).

Смята се, че Бучеджи е свещената планина на Даките (Kogainon), в която Бог Залмоксис е обитавал пещера. Наистина има нещо божествено в нея, по начина, по който се издига високо в облаците, точно зад последните селски къщи.

Време е да си вземем стартовите пакети. Насочваме се към Спортната зала в пълно рънинг снаряжение. Във всички информационни имейли, които получихме след регистрацията се обръщаше особено внимание на задължителната екипировка. Натъпкала съм малката ми раничка до пръсване (литър вода, 250гр. храна, свирка, компас, допълнително яке за дъжд + панталон, шапка, ръкавици, бъф, допълнително зарядно за телефона). Обувам обувките за състезанието и потегляме. По улиците - само бегачи. Всички носят екипировките си. Указанието е, че всичко ще бъде проверено преди да ни дадат номерата. Притеснявам се, че Пламен не си взима Саломонките, да не вземат да ни върнат. Не че е много далече! Забелязвам, че някои си носят дори щеките. Започва да ме обзема леко безпокойство - всички го приемат много сериозно, не че аз съм несериозна, но с възможностите ми къде съм тръгнала!

В залата има три опашки за трите дистанции. Нареждаме се на тази за 30 километра. Освен декларацията, която си носим предварително подписана, че всяка отговорност за себе си носим само ние, ни подават за подпис и още един документ. Дори не му обръщам внимание - каквото и да е, вече е късно да се отказвам. Само ни поглеждат раниците. Дори не питат имаме ли всичко необходимо, ей така, за връзка с тежките имейли. Малко съм разочарована.

"Техническата конференция" ме довършва. Протича пред една огромна карта на района, а човек от организаторите отговаря на въпроси от публиката.

Аз имам един милион такива - каква е маркировката (една и съща и за трите дистанции - жълто-оранжева лента + жълта светлоотразителна лента за нощното трасе); през колко метра е поставена (достатъчно наблизо, за да се вижда следващата); на ключовите разклони как ще разбера на къде да поема като маркировката е еднаква, не бих искала да тръгна за 50 километра (има доброволци, а имаш и карта и компас-следвай маркировката на туристическите пътеки по трасето); къде е старта (в Замъка, не го ли видяхте? Ми, не, не сме! Е, той не бил в туристическата част, как да го види човек!). Тръгвам си малко разочарована, очаквах повече, предвид информацията, която ни подаваха непрестанно.

Вървим към Замъка, за да намерим Старта. Оглеждаме се, но нищо! Спираме група бегачи с молба да ни упътят. Показват ни го (застанали сме до него, но е скрит от решетки, закътан в парка на Замъка). Тъкмо да отминем и едното момиче ни пита дали не сме българи. Какво нещо е съдбата! Сред стотиците бегачи из улиците сме спрели българи. Оказват се варненската група от IRun-Varna. Радваме се едни на други и всеки поема по пътя си. 

Нашият път е към най-добрия ресторант в околността, предлагащ традиционна домашна кухня - Hanul Bran Hotel Restaurant. Вечерята преди състезанието е осигурена от организаторите. Вместо традиционните макарони на крак, ние сме на терасата на страхотен ресторант с изглед към Замъка и похапваме тристепенно вегетарианско меню за бегачи. Не се притеснявайте има и специално месно меню. Мислено поздравявам организаторите. Длъжна съм да отбележа и един скрит жест към българските бегачи - таксата за нас е намалена с 15 евро, т.е. вместо 45 евро е 30 евро. Никъде не е описано на сайта им, става ясно едва в процеса на регистрация.

Лягам си с успокояващата мисъл, че на следващия ден, сред 497 бегачи от 25 държави ще има и 22-ма българи. Включително и аз! И съм горда!

Running in the wind - Millau bridge in Southern France

Millau Viaduct (French: Le Viaduc de Millau) is a cable-stayed bridge that spans the valley of the river Tarn near Millau in southern France. It is determined as one of the greatest engineering achievements of all the times and is known as "Structure that breaks all records".

By Stefan Krause, Germany - Self-photographed, CC BY-SA 3.0
https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=8990774

Here are some of them detailed in the official website:

• Length 2 460 m. - Two end spans of 204 m and six central spans of 342 m. (With a span of 342 m, the Eiffel Tower would fit sideways between two piers.);
• At the peak of construction, nearly 600 workers are worked on the site;
• he width of the deck is 32 m. - Equivalent to 17 people with their arms outstretched;
• Weight of the steel deck 36 000 t., or 5 100 African elephants;
• Maximum height 343 m., making it 19 metres higher than the Eiffel Tower.

More interesting facts you can learn on Le Viaduc de Millau

Designed by the French structural engineer Michel Virlogeux and British architect Norman Foster, it is the highest bridge in the world. It was formally inaugurated on 14 December 2004, and opened to traffic on 16 December. The Millau Viaduct is part of the A75-A71 autoroute axis from Paris to Béziers and Montpellier. (e.n. In 2012, Mexico opened the bridge "Baluarte"  who became the highest bridge in the world. The height is 403 meters, the length - 1124 m). 

Key information on the construction of the viaduct is freely available. Explore the 6,000 m² of the outdoor exhibition in the company of an Eiffage guide. (The Jardin des Explorateurs).

Created in 2007, the Course Eiffage du Viaduc de Millau has became an important event in the world of French running. The number of participants grow with each passing year thanks to the excellent media coverage of this unusual competition.

The race is held every year in the penultimate Sunday of May (e.n. 22.05.2016) on route length of 23 km and 700 m., control time 4 hours and following profile:

The French Ministry of Ecology and Transport is authorised with the closure of the motorway for 4 hours. Traffic is therefore stopped between 8am. and 12pm. Three cut-off times are also stipulated:

1. 11:00 am, 1st cut-off time: at the entrance to the motorway rest area, in line with the first refreshment stand (8.3 km)
2. 11:50 am, 2nd cut-off time: at the turnaround point on the Viaduct (12.8 km)
3. 12:15 am, 3rd cut-off time: at the A75 motorway exit (15.7 km)

They are calculated based on the start time of the 4th wave (9:30 am).
Runners who are unable to keep within the cut-off times will be taken to Millau in a shuttle bus.

The race is limited to 15,000 participants. Participants are divided into four main groups according to their capabilities.

• Elite group (red): 33 minutes for 10 km ot 1 hour 15 miutes for a half-marathon or 2 hours 30 minutes for a marathon
• Wace 1 (green): 1 hour 16 minutes to 1 hour 40 minutes for a half-marathon or 1 hour 21 minutes to 2 hour for the Course Eiffage
• Wave 2 (blue): 1 hour 41 minutes to 2 hours for half-marathon or 2 hours 01 minute to 2 hours 20 minutes for the Course Eiffage
• Wave 3 (purple): no performance required
• Wave 4 (yellow): no performance required

The map of the route is fun and unusual as the whole race. 

All runners describe their participation in the competition as "a sense of freedom – it is as if you are floating in the wind above a sea of greenery"

The town of Millau is located in a very special environment. Right in the heart of the park Grands Causses it is surrounded by mountains, limestone plateaus (Causses), lush green valleys and roaring rivers (Tarn, Jonte, Dourbie). It is no coincidence that the oldest 100km Ultra in France takes place right here, every last Saturday of September since 1972.
100 km de Millau is a freestyle competition, i.e. walking is permitted, with a time limit of 24 hours, and attracts about 1000 participants. The hard profile and the setting make it one of the most prestigious races of French Ultramarathon, dubbed "Mecca of 100km." There are two features. First, the route is completely paved road. Second, after the seventh kilometer, you can use un attendant on a bicycle.
On the same day is the start of the Marathon de Millau, so the first 42 kilometers are common to both distances.

Profile of the route. Part I - Marathon and Ultramarathon

Profile of the route. Part II - Ultramarathon

The fee for participation in Ultramarathon is €64 and for the Marathon - €39. They are valid for enrollment until 09/01/2016 for this year. The organizers observed very scrupulously the rules spelled out by the French Athletics Federation (F.F.A.) and every runner must submit a medical certificate during proces of registration, which is valid one year from the date of the race.

Out of the races, the small town of Millau offers many possibilities. The combination of 3,000 years of history and natural phenomena makes it attractive to tourists.
What to do in Millau, refer to France Voyage and Virtual Tourist

Postbank Business Run, 05/06/2016

For second year NOVACON took part in the biggest teambuilding in Bulgaria - Postbank Business Run, organized by Begach Running Club.

It’s a corporate relay race for teams of four runners. Every runner does 4 laps by 1 km each, a 16 km in total per team. 30% of entry fees is donated to a particular cause.

The event was held on 05.06.2016 with a record number of participants - 1020 or 255 teams.

With joint efforts we qualified in the Golden Mean - 131 place with a total time of 1:21:45.

All emotions and striving, the heat, the whole race in general was captured by Konstantin Stoyanov - Managing Partner in NOVACON Bulgaria.

Postbank Business Run 2016

За втора поредна година NOVACON участва в най-големия тийм билдинг в България - Postbank Business Run, организиран от Спортен клуб Бегач.

Това e състезание-щафета по бягане за отбори от фирми. Всеки отбор се състои от 4 души, всеки състезател бяга 4 обиколки по 1 км; общо 16 км на отбор, а 30% от таксите за участие се даряват за определена кауза.  

Събитието се проведе на 05.06.2016 с рекорден брой участници - 1020, или общо 255 отбора. 

С общи усилия се класирахме в Златната среда - 131 място с общо време 1:21:45.

Емоциите, усилията, жегата, въобще цялата надпревара улови с камерата си Константин Стоянов - управляващ съдружник в Новакон България.

Да бягаш с вятъра - мостът Мийо в Южна Франция

Виадуктът Мийо (на френски: Le Viaduc de Millau) е въжен мост, който обхваща долината на река Тарн в близост до Мийо, в южната част на Франция. Определен е като едно от най-големите инженерни постижения на всички времена и е известен като "структурата, която разбива всички рекорди".

By Stefan Krause, Germany - Self-photographed, CC BY-SA 3.0
https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=8990774

Ето и някои от тях, описани подробно в официалната му Интернет страница: 

• Дължината му е 2 460 м. - два крайни участъка от по 204м. и шест централни с дължина от по 342м. (Айфеловата кула би се вместила странично между тях). 
• В най-големия пик от строителството, на обекта са работили рамо до рамо 600 човека;
• Палубата на структурата е широка 32м. - колкото седемнадесет човека, застанали един до друг с разперени ръце;
• Теглото на стоманената палуба е 36 000 тона или колкото 5100 Африкански слона;
• Най-високата му част е 343м. или 19 метра повече от Айфеловата кула.

Още интересни факти можете да научите тук: Le Viaduc de Millau

Проектиран от френския инженер-конструктор Michel Virlogeux и британския архитект Norman Foster, той е най-високият мост в света. Официалното му откриване е на 14 декември 2004 г., а пътните платна са отворени за движение на 16 декември. Част е от магистралната ос A75-A71 от Париж до Безие и Монпелие. (б.р. През 2012 г. в  Мексико откриват моста "Baluarte" / „опора”, „бастион”/,  който става най-високият мост в света. Височината е 403 метра, дължината  1124 метра). 

Ключовата информация за строежа е общодостъпна. Създадено е изложение на открито с площ от 6000 кв.м. (The Jardin des Explorateurs) и гид от самата строителна компания Ефаж (Eiffage du Viaduc de Millau) ще ви разведе и покаже и най-малката подробност срещу скромната сума от 6 евро. 

През 2007 консорциумът Ефаж организира провеждането на състезание по бягане - Course Eiffage du Viaduc de Millau, което се превръща в едно от най-важните събития в света на бягането във Франция. С всяка изминала година броят на участниците расте, благодарение на отличното медийно отразяване на това необичайно състезание. 

Провежда се всяка година в предпоследната неделя на месец Май (б.р.22.05.2016г.) по трасе с дължина 23 километра и 700 метра, контролно време 4 часа и следният профил:

Движението на моторни превозни средства по моста се спира за 4 часа - от 08:00 до 12:00, като в това време е включено и почистването на пътните платна, затова и правилата на състезанието са много строги.

Ограничено е до 15000 участника. Таксата за първите 2000 записани е в размер на 29 евро. Предлагат намаления за групи над 20 човека и за студенти (срещу представяне на студентска карта).

Участниците са разделени в четири основни групи според възможностите им.

• В червената, елитна група, са бегачите, завършващи маратонската дистанция за 2 часа и 30 минути. 
• В зелената са бегачите, които покриват полумаратон за 1 час и 40 минути или са завършили предишно издание на Course Eiffage до два часа. 
• В синята - покриващи полумаратон до 2 часа или са завършили предишно издание на Course Eiffage до 2 часа и 20 минути. 
• За простосмъртните бегачи, като мен, има още две групи - лилава и жълта. 

Стартът е точно в 09:00ч. и през десет минути за всяка следваща група.

Във връзка с ограниченото време са предвидени и три контроли. До първия подкрепителен пункт на километър 8,300 трябва да стигнете до 11:00ч.; в 11:50ч. трябва да сте на километър 12,800км. (обръщалото на виадукта) и в 12:15ч. на изхода на магистрала A75, километър 15,700. Контролните времена са калкулирани на базата на старта на четвъртата група в 09:30ч. Всеки, който не успее да се включи във времето бива извозван до финала със специално бусче.

Картата на трасето е забавна и необичайна като цялото състезание. 

Бегачите описват участието си в това състезание като "истинска свобода", "сякаш плаваш във вятъра над море от зеленина".

Градчето Мийо се намира в една много специална природна среда. Точно в сърцето на природен парк Grands Causses, то е заобиколено от планини, варовикови плата, тучни зелени долини и ревящи реки (Tarn, Jonte, Dourbie). Не е случайно, че най-старата Ултра на 100км. във Франция се провежда именно тук, всяка последна събота на Септември от 1972г. насам.
100 km de Millau е фристайл състезание, т.е. ходенето е позволено, с контролно време 24 часа и привличащо около 1000 участници. Трудният му профил го прави едно от най-престижните състезания в програмата на френските ултрамаратони. Наричат го още Меката на 100км. Има две особености. Първо, трасето е изцяло по асфалтиран път. Второ, след седмия километър можете да ползвате пейсър на велосипед. Разположени са 20 подкрепителни пункта, които са предвидени и за пейсърите.
В същия ден е и стартът на Marathon de Millau, така че първите 42 км. са общи и за двете дистанции.

Профил на трасето.  Първа част - маратон и ултрамаратон

Профил на трасето. Втора част-ултрамаратон

Таксата за участие в ултрамаратона е €64, а за маратона - €39 и важат при записване до 01.09.2016 за тазгодишното издание. Организаторите спазват изключително съвестно правилата, разписани от Френската Федерация по лека атлетика F.F.A. и е необходимо да представите медицинско свидетелство още при регистрацията. Валидно е една година към датата на провеждане на състезанието. 

Как изглежда трасето можете да видите във видеото

Извън състезанията, малкото градче Мийо предлага много възможности. Комбинацията от 3000 години история и природни феномени го прави привлекателно за туристите.

Какво да правите в Мийо, вижте на France Voyage и Virtual Tourist